"В началото бе словото"                                                                                                            
"ТИ И ЧОВЕКА В МЕН СЪЗДАДЕ"
                                                            ИВАН ВАЗОВ
      Светът е такъв, какъвто успееш да го видиш. Ако откриеш красотата му, ти ще бъдеш щастлив, ако ли не - жалко за теб.
      Аз дойдох на този свят със затворени очи, сляпа и глуха за всичко около мен.
      Мама е тази, която ми отвори очите. Показа ми красотата на малкото цвете, което щях да настъпя с крачето си. Видях цветовете на красивата пеперуда, влязла в стаята ми. Накара ме да харесам дори намръщения сив облак, от който се лееше дъжд като из ведро. Тя не само ме научи да откривам прекрасното около мен, но ме научи и как да му се радвам.
      Мама е тази, от която разбрах, че всяко живо същество има право да живее, че всеки има своето семейство и за всяка жива душа в този свят има някой, който държи и скърби. За това когато плачех, виждайки стъпканото бръмбарче, бездомното куче или коте с наранено краче, мама ме утешаваше. Тя е тази, която ме научи да помагам на изпадналите в беда. Няма да забравя таралежа, който извадихме с тати от дълбоката яма и за който се грижехме с мама. Няма да забравя и бездомното коте, което аз донесох в дома ни. Мама не ми се скара и не го изхвърли, нахрани го и помоли тати да го занасе в двора ни на село.
      Мама е тази, която ме научи да поглеждам с добро на всеки около мен, дори и да не ми харесва. Научи ме да търся капчица добро дори и в този, който ме е обидил и да му прощавам. От нея разбрах, че всеки си има своята истина. Макар и да не ми харесва, трябва да я уважавам. Да се опитам да видя света през неговите очи и да го разбера преди да го съдя.
      От мама разбрах, че приятелството е безценно, че е щастлив този, който го открие.Тя говори с топлина за своите приятели, макар че те са далеч от нея. Разбрах вече как се печели приятелство. Мама ми показа. Да бъда честна, да бъда винаги там, където има нужда.
      Но мама ми показва, че в този свят има и зло. Аз все още не го различавам. Но не се страхувам. Мама е до мен. Тя ще ме пази, докато аз започна да правя това сама.
      Много често не ми стига кураж или воля да направя нещо. Мама е тази, която ме насърчава, дава ми сили, подкрепя ме, за да вървя напред и да не се предавам.
      Мама е и моя приятелка. Мога да й кажа всичко. Знам, че ако греша, ще ми го каже и ще ми даде добър съвет.
      Това е моята майка, човекът, който отвори очите ми за света и ме научи да го разбирам, приемам и обичам. Човекът, който ми дава сигурност в дните ми, кураж да приемам и преодолявам трудностите си, плаче - когато и аз плача, смее се - когато и аз се смея. Или простичко - човекът, който ме обича.
                              ОУ "Л.Каравелов" - Ямбол Божидара Генчева Иванова - 7 "г" клас